Намерих те, Любов

20 ago 2010, 21:23

Poesía » De amor

1019 0 1

Намерих те, Любов!

Влюбих се от първата ти вълна усмивки,

когато бяхме малки

и всичко беше толкова обикновено.

Сега те гледам щастлива,

зяпаща втренчено залеза.

Спомняш си за нашите вечни мигове

и продължаваш да се връщаш в мита

на приказките.

Утре знам, че ще замина.

Ще те зарежа, ще ти липсвам.

Спокойно, скъпа!

Ти си силна! Не преставай да ме чакаш!

Ще се върна, Обещавам!

Намерих те, Любов, и те Обичам!

19.08.10 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Dark_Island (Таня Георгиева)

2010-09-26T00:45:56+03:00

Много добро стихо, малък мъдрецо Крис - вечни мигове има на тринадесет и Вечност - нататък... а жените са силни и чакат, за да има къде да се връщат мъжете... някога...