31 dic 2007, 20:08

Наникаде 

  Poesía » De amor
932 0 13
По стъпките на миналото щастие
на пръсти върнах се назад.
Надзърнах плахо и навярно
със очакване да съм се
излекувала от тебе аз.
А ти стоеше там и викаше
към мен,
дори протегна търсеща ръка -
онази същата,
с която ме беше бутнал в пропастта.
Навярно дълго още ще стоя
сама - наникъде,
подпряла със сърцето си вратата,
оставила нищожен процеп,
през който да си прибера
душата.

© Наталия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Макар и късничко от мен добре дошла!
    Страхотно пишеш умно и красиво,
    Ще чакам още и ще те чета.
    Дано сред нас да си щастлива
  • Поздравления!!!Имаш талант...Успех!!!
  • Добре дошла и от мен.Пишеш много добре.Поздравления!!!
  • Браво и добре дошла....
  • Невероятно стихотворение!
    с много обич за теб.
    Щастлива 2008 година!
  • Добре дошла Наталия!
    Посоката е сърцето ти, най-вярната и истинска!
    Весела и щастлива Нова Година!
  • Толкова познато чувство! Нека съхраним Душите си, за да могат отново да се радват и дават любов! Честита Нова Година!
  • Благодаря за топлото посрещане!Щастлива Нова Година на всички!
  • Много силно и плачещо да бъде споделено.Поздрав!Щастлива Нова Година!
  • Здравей, Наталия. Много добре си изразила онова особено състояние, когато „си прибираш душата”. Стана много хубаво стихотворение.
  • Добре дошла тук! Но и тук хората са обикновени - със своите страсти, групички и слабости. Не им се сърди и ще си щастлива...
    Весела Нова година!
  • xtra .Много ми харесва
  • Страхотно е!
Propuestas
: ??:??