Из ловните полета
на душата
върви светът
и търси
де е мишената,
копнежът на стрелата...
Цветът в мига
преди да разцъфти
въздъхва леко -
една мечта се въплъти...
Нежно докосват се
светли следи,
галят се розови изгреви,
път си избира посока,
ден си избира съдби.
© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados