13 oct 2022, 14:51

Написано с пепел 

  Poesía » Civil
429 8 17
Нейната шапка не е от небе,
на радостта е сираче.
Сивият лъч на очите боде
хищната сянка на здрача.
Смее се в сиво и капките смях
тихо сълзите разлистват.
Носи в косите си пепел от страх,
те затова са сребристи.
Спира до църквата. После седи
дълго на пейка самичка.
Мислено тя пасианси реди,
пита съдбата за всичко. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??