29 feb 2020, 7:50

Напомняне... 

  Poesía » De amor, Filosófica
511 3 3
Не мога да не бъда себе си.
И да се правя, че съм онзи мъж,
чиито чувствени потребности
са вятър и мъла. И дъжд.
И да се лъжа, че те няма никъде,
и мен, че ще ме няма вече,
а всъщност тяло и душа те викат,
защото сме с любов наречени...
А толкова, така ужасно е,
да се натрапваш в будната ми мисъл,
защото знаем много ясно,
че спомените са безсмислени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??