За всичките извършени дела,
намираме умело оправдание.
За нас не ще е нужно наказание,
защото сме "безупречни чеда".
И все сме в светлина, и в красота,
не бъркаме в преценката за себе си.
А другиму оставените белези
са винаги – „заслужена вина“.
Но съвестта изпрана е докрай,
тъй ангелски пречистени си лягаме.
В заблуда, че след утринното ставане,
създаваме неистов земен рай.
И ден след ден, сме в "празничния бал",
замели под килима наш`те „гадости“.
Най-шеметно завихрени във радости,
се правим, как не знаем, че сме кал!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados