В една паничка сипах ти храна,
протегна ти ръка и я отблъсна...
Защо? - попитах, кратка тишина,
а после каза, че била е мръсна...
Не пожела да пиеш и водата -
със думите, че няма да те утоли
за жаждата, която е в душата,
поиска мойте кървави сълзи...
Поиска аз да съм сломена,
не щеш благодеяние, а само мъст,
това е болката ти спотаена,
че в раната ти сложих пръст. ...