– Мадам, ако писмото ми четете,
естествено е, знайте, в този час
да Ви копнея. И не си мислете,
че съм забравил онзи сластен глас,
с който се вживяхте в Жулиета,
дори и в стиховете на Бодлер,
и настъпи бърз обрат в сюжета...
Простете, моля, този маниер,
но съм Вашият (допускам!) Финдли...
– Нима, милорд, сте сигурен в това?!
Усещам, че сте гневен като гризли!
– Дели ни само Вашата врата! ...