paradiselost (Антония)
4 12
3 ene 2010, 19:09

Напразно...се питам 

  Poesía
809 0 3

Отлетялото време не е дори спомен...

Прахосани години, оплели моето минало.

От всяка моя грешка е есенен лист отронен,

в тръпчива болка е застинало всичко.

Няма да правя равносметка за минутите и часовете,

а ще наблюдавам своето падение.

Амнезия ли е това? Или полет след ветровете?

Да живея или умирам е моето намерение?

Защо напразно тъпках тази земя?

Защо пропилях ценен кислород?

Защо мразех своята самота?

Защо съм член на човешкия род?

Не вярвам в нищо,

нямам идеали,

в скулптурна поза ме вали снегът...

Не ще издълбая  в пръстта своите инициали,

искам да изгоря, да пламна без следа...

И тази вселена, туптяща в гръдта ми...  кого зове?

 

© Антония Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря искрено!Напълно подкрепям позитивизма, това е творение от доста ранен период, неосмислено толкова, на границата на бунтарството и зрелостта.
    То ще е първото и последното с отрицателен знак.
    И дано съдбата е благосклонна към всички ни
  • Очарована съм..
    Пишеш невероятно !!!
  • "И тази вселена, туптяща в гръдта ми... кого зове?"
    Има малко надежда във финала...
    Добре дошла!!! Пишеш добре,но си събрала много отрицателни думи ,с които пречиш сама на себе си и съдбата ти да е по-добра...Добре ,че си ги изляла в стиха,но не ги изричай повече...
    Мисли позитивно и пиши,защото можеш...
    Желая ти да срещнеш човека ,който те "зове"...
    Поздрави!!!




Propuestas
: ??:??