Сред хора си, но чувстваш се самотен
и глъч залива те, но в теб е тишина,
прегръщат те, но вътре си сиротен,
усмихваш се... с наведена глава.
Очите криеш, сякаш урочасват
и вечно гледаш във страни,
от страх копнежи що проблясват,
да не би отсрещния да разкърви.
Усещаш се във времето изгубен,
а всъщност ти си точно там,
в спиралата на мрака непробуден,
сред неверие, духовен спам. ...