Слагай, поете,
свойте доспехи!
Карай през сълзи
и през успехи!
Карай през Рая,
карай през Ада,
без да размазваш
грим и помада!
Пролет ли, есен ли,
лято ли, зима?
Времето спря ли?
Има да взима?
Щом можеш да пишеш
и на салфетки,
то ли ще търси
от тебе и сметки?
Нали до теб е
Музата, братко,
може би спяща,
дремеща сладко?
Без да размазваш
грим и помада,
карай през Рая,
карай през Ада!
Харита Колева
© Харита Колева Todos los derechos reservados