7 feb 2010, 22:11

Напук... 

  Poesía
790 0 11

                                                                                  ... чуда светлого ждала...

 

Понякога...

 

... напук

на всички истини

пришивам

в дланите си

извървени зими –

така топи се залезът

и бялото

рисува нежност

помежду ни...

 

а после...

от косите ми наднича

рибарска мрежа –

сгънала вълните

и опаковам

в нея Слънцето

за да не буди

никога звездите...

 

и пак напук

бродирам си постели

разбунили

плътта ми

да прелее

а в боси пясъци

танцува лятото

и в утрото

с очите ти

немее...

 

пришивам си посоки

по гърдите

навървям

от светулки

огърлици –

да светят в тъмното

когато се завръщаш

с пресипнали

до закъсняло

птици…

 

и все напук

на всички истини

изронвам от плътта си

слепи  тайни…

понякога

и зимата е блудница…

 

(и с бяла нежност

вплита

длани…)

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??