29 jun 2010, 14:22

Напук 

  Poesía » Otra
1921 0 35


Затворих се със трясък, като книга,

със тежък сюжет и твърде тъжен финал.

На вид красива, като чучулига,

кориците, обаче, бяха от метал.

 

Напълних чашата си, пак до края.

Отровата бе множко и дори преля.

Да можех тогава някак да зная,

че тичам отново от беля на беля...

 

Дойде моментът да ми видиш сметката.

Пито - платено. Ресто стискам в юмрук.

Платих ти. С мен не уцели в десетката.

Напук ще живея... На всичкото - напук.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??