Напук

28 jul 2010, 9:55

Poesía

663 0 3

НАПУК

В дома ти да влизам - имам забрана.

Той сега отваря вратите за друг.

В него моята сянка спомен остана.

Само Бог знае, че съм таен съпруг.

Вън се е плиснало лято горещо,

а сърцето защо се пука от студ?

За теб всеки ден ми напомня по нещо.

И тези спомени ме правят луд...

И тръгнахме по пътека безкрайна,

като деца се държахме един за друг.

И всеки ъгъл пази нашата тайна.

Защо любовта ни остава напук.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.