дакота (Дакота)
152 364
8 abr 2007, 13:46

напускам те 

  Poesía
885 0 12
 За да прекрачиш
в утрешния ден,
не е възможно
да продължиш
да живееш
в днешния.

Напускам те... реших го вече -
до сигурност на отстъпление.
Без плът останала в сърцето,
прозрачно някак, отегчено.
Благодаря,  че си загрижен,
но аз наистина си тръгвам -
освободена, непостигната...
Наричай ме дори разюздана.
Заклех се... сигурна съм
(в себе си),
че дълго няма да обичам.
Момичето, което гледаш,
сега е чуждо и различно.
За чувствата не ми е мило
покълвали по калдъръмите,
препънали се във изстиване -
в несъвместимото замръкнали.
Напускам те... светът е зимен.
Нощта е  стая за преспиване.
Сигурността  е немислима,
достатъчното - относително.

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??