22 abr 2019, 0:35

Напускат ни душите 

  Poesía
225 0 0

НАПУСКАТ НИ ДУШИТЕ

 

Напускат ни една след друга души,
регистрирали земна болка, радост,
светли мечти, смразяващи мъгли,
двубои от младост, до дълбока старост.

 

Всяка е искала да бъде безгрешна,
но животът и е прикачил греха си.
Тръгвайки по пътеката поднебесна,
понасят любовта и съвестта си.

 

Горе ще вземат своето причастие.
Ще отговарят на трудни въпроси...
А тук историята ще е съпричастна,
определяйки мястото на своите гости.

 

Но и тя е душа с човешко участие.
Едни изпраща на вечно забвение,
други въздига отново всевластни,
смазали човешки вдъхновения.

 

Истината е „блудница“ ограбвана,
поругана от човешките страсти,
на разстрел не веднъж изправяна,
на подигравки и болки ужасни.

 

Душите ще се връщат, истината
да търсят в непрогледния хаос.
Ще ги посреща злобно суетата,
новоизлюпената вечна младост.

 

Ще ги изправя многократно на съд,
докато те завинаги си тръгнат
и останат забравени там – отвад,
а столетията черни ги погълнат...

 

21 04 2016

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??