В плача не виждам вече смисъл,
не е лечител на скръбта,
не искам веч да му се вричам,
ни душата си на дявол да продам!
Не е ли слабост на духа,
бягство от реалността?
И море от сълзи да излееш,
ти пак за изгубеното ще милееш!
Успокоение във водни капки няма,
заблуда крие таз измама.
Решението винаги е по-добро
в мисли, положени над топлото легло!