Отдавна с теб сме толкова изстинали,
дори не знам дали сме и познати,
защото в моя свят летяха птиците,
а твоят беше моето разпятие!
Защото и когато се целувахме,
отвътре бяхме толкова самотни,
на ужким се разлюбвахме и влюбвахме,
а всъщност пак си тръгвахме виновни…
Все търсехме прашинки в необятното
и вярвахме, че може би се случва
онази обич истинската, златната…
Но не намирахме за нея ключа… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse