28 may 2013, 12:22

Наричаха я Луна 

  Poesía » De amor
532 0 0

Имаше някога една жена.

Наричаха я Луна,

незаменима красота,

слънчева като зора.

 

Наричаха я Луна,

грешна и изкусителна.

Наричаха я Луна,

красива и пленителна.

 

Със златно сърце

като на голямо дете,

като луна,

по-красива от зора.

 

Тя беше с мека душа,

приятелка добра,

като звезда по-ярка от деня,

като нощта тъй нежна.

 

Наричаха я Луна,

дете на дивата природа.

Наричаха я Луна

и моя тайнствена изгора.

© Татяна Цвяткова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??