Картина... сюрреалистична...
И Аз... А, коя съм Аз? -
Поезия песимистична...,
или оазис от атлас,
объркан, сбъркан, или ум полудял,
всичко в себе си да побере,
без да е разбрал,
че в себе си има само... едно сърце.
Как може да влезе в мислите, без шум,
на гения, на убиеца и на просяка,
дори във вселенския ум,
душата му да докосне.
Но докосне ли я, ще потрепери -
от ужас се сковава сърцето.
Как с юздите се удържат конете
на ръба -въртопни предели,
преди държави да полетят към пропастта,
постлана от разкол, бездушие и кърви?
Как хляба се разпределя в света -
по трошица пред загиване телесно,
но за „богопомазани“ глави -
да се насищат и пресищат е лесно.
Картина сюрреалистична...
Аз ли я нарисувах с думи...?
Но как да я направя оптимистична? -
В ушите ми свистят куршуми...
18 01 2017
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados