НАРИСУВАЙ МЕ
Нарисувай ме нежно с ръка
ти, художнико мил на словата,
във картина вербална една
обрисувай ме там със Съдбата.
Разкажи как животът красив
с теб събра ни на стълбата Свята,
как душите ни в пламък игрив
вплете миг и разтърси Земята.
Напиши ти за тази Любов,
опиши им за Рая сърдечен,
как на всичко за мен бе готов
и във Ада се втурна обречен.
Колко нощи не спах, а ридах
и години живях в Небесата,
но така и до днес не разбрах
как магия ни взе Чудесата.
Ще те нося аз в свойта душа,
ще те пазя аз в свойта Вселена
и когато настъпи часа,
ще се слея със теб изцелена.
© Тея Todos los derechos reservados