"Нарисувай ми, художнико, сълза"*,
но тя да бъде от кристал и само моя.
Когато в мен настъпи есента,
да приюти на дните ми покоя.
Нарисувай ми, художнико, мечта,
красива като северно сияние.
В съдба да я превърна след това,
да дишам нейното ухание.
Нарисувай ми, художнико, слова,
с които смело да говоря...
за щастието, радостта и любавта,
да бъдат във живота ми опора.
Нарисувай ми, художнико, смирение,
търпение от чистота ми нарисувай.
И тогава, като в друго измерение,
злобата и завистта от всички излекувай.
Нарисувай ми, художнико, така,
нарисувай цялата картина.
Достойно разпиши я, в тишина,
в цвят... от косите ми... платина!
03.10.2020г.
________________________________________
* - Нарисувай ми, художнико, сълза!
Надежда Захариева ("Сълза")
© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados