17 ene 2008, 19:58

Наркоман 

  Poesía » Civil
925 0 6
Строени в редица, наркоманни бригадири,
в юмрук ръката си стиснете, всяка вена да се види.
Бодете горящо, неспящо, немито, сърдито,
с поглед бездушен, въздушен, чуплив, пресметлив.
Приятел в беда - е приятел наистина,
но приятел с трева, те боде ненаситно.
Набити, навити, леки и крехки,
острите мостри - гъвкави, меки.
Понякога от това ме хваща страх...
Понякога ми се приисква да не бях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??