26 nov 2011, 9:16

Наркоман 

  Poesía » Otra
773 0 5
Наркоман
Навън е мрачно и студено,
спуска се мъгла,
стоиш на ъгъла край улицата,
зареден с игла в ръка.
Лицето ти е пребледняло,
тялото бленува своя миг,
в който ще се зареди отново
с поредната си доза наркотик.
Пристягаш си бавно ръката,
път да намериш към плътта,
изпод старите белези от иглата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© fervor Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??