НАРКОТИК
Неземна си, когато ме целуваш,
мой ангел от нeобуздана плът.
Душата ми в небитието плува,
без никаква посока, и без път.
Въздигаш ме към висини небесни,
отреждайки ми сатанински ад.
Аз чувам ангелските песни,
но знам, че съм на този свят.
Примамен в твоите обятия, покорен,
отдаден на един прекрасен миг,
очаквам грешен сладката умора,
след твоята целувка - наркотик.
© Румен Ченков Todos los derechos reservados