purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
10 jul 2009, 2:32

Народна 

  Poesía » Civil
499 0 7

 

 

 

Тънка ива

тънки клони спуща,

сянка да направи.

Под коси ù

някой като мине,

песен да послуша,

злоба да забрави.

 

Тънка ива

тънки клони спуща,

сянка вече прави.

Тънък иво

тънки клончета да спуща,

сянка да направи,

под коси му

някой като мине,

песен да послуша,

злоба да забрави.

Под коси ù

никой не минава,

песен се не спира

никой да послуша.

 

Тънка ива

дълго плака,

клони днес не спуща,

оредяха ù косите,

сам-сама очаква

птиче да премине

или вехто знаме.

 

Стара стене

стара ива,

стар войвода плаче,

че родина на колене

проси –

сирота

сираче...

 

Вечна ива

тъжно гледа,

куче вие,

хилят се палачи.

Ожени ме, мамо,

ожени ме

за това сираче!

 

 

 

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аплодисменти!!!
  • Много ми хареса! Поздрав!
    <a href=" http://www.youtube.com/watch?v=mwmHK4xnidc&feature=related " target="_blank"> Музика >>> </a>
  • Фолклорна представа за живота,предаден чрез върбата... Умело използван митологичен образ...Дървото е медиатор между земния и отвъдния жиивот...
  • Хубав стих, умело използван народен стил.Брово!
  • ...да извият клони иво и ива накрая и щастливо да приключи!
  • Извинявам се на всички колеги, че съм го объркал до неузнаваемост и в този си вид няма нищо общо с истинската му структура.Причината е в моята пълна компютърна инфантилност и профанщина. Още един път - извинявайте!
  • Много интересно хрумване, Пурко!Силен подтекст.
    Браво!
Propuestas
: ??:??