Душа за народа се тревожи,
за онеправданите и нещастните,
на които одират по десет кожи,
но най я боли от безучастните.
Овцата водят на заколение,
а тя се усмихва и се радва
и вместо да се бори за спасение -
сама слага глава под брадва.
Но, уви, на никой не му дреме
за жертвите, за тяхната мъка,
богатият за себе си още ще вземе
и няма да си наруши рахатлъка!