Застанал съм пред свойта лента
и хвърлям поглед към света,
макар и тъжен във момента,
по пътя си пак ще вървя...
Аз пак съм в мойто родно село
и бавно с времето раста,
в училището тръгнах смело
и почнах книги да чета.
Затрудих се и аз от малък,
едва навършил бях шестте,
горчеше селският ми залък
и плащах в детството, юсте...
Властта бе в хора малоумни,
които търсят да мъстят,
с дела велики, неразумни,
и гледащи да пакостят!
В такава тежка атмосфера
написах първия си стих,
затуй намразих мойто "вчера"
и към града се устремих!
Гимназията с "шест"завърших
и бях признат за първенец...
С поезията си не свърших,
напротив, в нея станах спец!
За първи път аз там се влюбих
и с любовта си завървях,
но в лабиринта се загубих
и чак във Пловдив оцелях.
Там почнах свойта медицина
и в София с "любов" се спрях,
но само след една година
със новата любов успях!
Там срещнах моята Алиса.
За любовта ù закопнях.
Съдбата нея ми ориса
и с нея във гнездото спрях!
Децата ни се народиха
след стаж в Острец и Първомай...
И в София се наредихме,
и там работих аз до край.
Със спорта аз света обходих,
видях народи и страни,
навсякъде почти съм ходил
и туй духа ми съхрани!
Сега съм вече със пет внука.
Животът ми се извали...
И с преживяното до тука:
© Христо Славов Todos los derechos reservados