Отвори Марко устата
и реч изнесе богата.
Пуякът изду се страшен,
Славеят хвръкна подплашен.
Наш Марко се тъй прехласна –
чак с опашка Петльо плясна,
че дойде да го поклъвне,
да го сепне, да го върне
здраво стъпил на земята,
без опашка да подмята.
Но Марко голям певец е
и най-важен хубавец е,
че е талант се познава –
другите той не признава!
© Росица Танчева Todos los derechos reservados