21 abr 2022, 10:00

Нашата болна любов 

  Poesía » Otra
823 12 28
И в този следобед със цвят на ръжда
не ми е до болни любови.
Оставям си мислите вън под дъжда —
тежат като буца олово.
Събувам случайния спомен за нас,
на чистия дом не приляга.
Поглеждам те в профил (отвикнах в анфас)
и в своя се скривам веднага.
В душите е хлад, като в есенен ден.
Телата са два силуета —
в теб дреме Ромео, до смърт отегчен.
А в мен тихо спи Жулиета. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Петрунова Todos los derechos reservados

Широко съм три мъжки педи само.
Прегърнати, на мене спяхте нощем.
Възглавница бе неговото рамо
и за мечти намирах място – още!
Аз виждах как завивката обгръща ...
  1331  15 
Propuestas
: ??:??