Нашата малка планета
На внука ми
Като полъх на вятър, като ромон на дъжд
са твоите песни, закачки и смях.
От динозаври ме пазиш - истински мъж,
а вечер заспиваш заедно с тях.
И разбуди се моето кротко огнище,
завъртяха се пламъци, бели дервиши.
Не само хлябът докрай ме засища,
не само въздух ми трябва да дишам.
Сред приказки цветни за седем джуджета,
за Герда, за Кай и за дядо ни Мраз ...