14 feb 2014, 22:38

Нашата приказка (акростих) 

  Poesía » De amor
596 0 2
Ето ме, боса пристъпвам, от
Люляци цветен воал ме обгръща,
Ангели пеят, нощта тихо настъпва,
В постеля косите си за тебе превръщам.
Нощта е вълшебство, аз самодива,
А ти си мечтата на моето сърце,
Шепа надежда, капчица жива,
Акордът финален в любовен сонет.
Това любовта е, тя е магия,
А ти си магьосникът в моята приказка.
Притискам мечтата си, не мога да скрия
Реката от чувства. Рразливам я в стихове ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??