different_girl (Марияна Илиева)
11 95
18 ene 2009, 20:53

Нашата земя 

  Poesía » Civil
1151 1 4

Вървя напред по стръмната пътека,

пътека на знание и светлина,

развълнувана от чудесата,

с които е покрит света.

Едва ли някога ще мога

да сбъдна своята мечта,

света прекрасен и чуден

аз някога да обиколя.

Свят, пълен със загадки

и чудатости безкрай.

Това е нашата земя,

това е истинският Рай.

С дворци, църкви и манастири

е земята ни покрита.

Напомнят те за времена велики

на ханове, князе, царе,

живели преди векове.

Кипял живот, изпълнен със страдание,

жестоки битки и войни,

войни за власт, богатство и надмощие,

за писменост и територия дори.

© Марияна Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, България е наистина същински Рай !
    Хубаво е написано !
    Темата за Родината е неизчерпаема !
    Успех ти желая, Мариянче !
  • Да защо да не кажеш какво чувстваш!!!Нашата земя е прекрасна и е имало по нея и хубави и много лоши неща!Но ние си я обичаме такава каквато е!!!
    Харесва ми !!!
  • Е, на мен пък ми харесва. Или поне до някъде... Естествено, че може и да е по-добре, но все някой трябва да се цели и в това:

    Земя, като една човешка длан,
    но по-голяма ти не си ми нужна
  • земя, като една човешка длан
    но по-голяма ти не си ни нужна ...

    а на твоето: е, не!
    Малко по-отговорно по тази тема, призовавам!
Propuestas
: ??:??