Големи пушещи комини
и рудник черен, прашен,
а нейде помежду им -
свидно село наше.
Улици, така познати
с всяко камъче по тях,
пазят спомените стари
за дни на детски смях.
За безгрижните игри
и цял вълшебен свят,
за първите мечти
и трепет, породен от тях.
А във парка скътан
гордо се издига дъб,
с инициалите жигосан
на първата любов.
И сред къщичките малки
отличава се една,
там очакват ме с усмивка,
надежда и тъга.
Свидно село наше,
обвито в прахоляк,
грееш като слънце
и зовеш ме тихо пак.
© Мартина Todos los derechos reservados