Как искам времето за миг да спра,
веднъж поне до теб да се събудя...
Стрелките на часовника ще закова,
и в нашето безвремие ще се изгубя.
Да бъдем само двама, аз и ти
и тихата ни лудост помежду ни.
Не питам нищо, в твоите очи
погледът говори, вместо думи...
Да те прегърна, после да заспя,
притихнала на мъжкото ти рамо.
Колко по-красива би била нощта,
да знаех, че ще бъдем двама само... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse