Kalia1117 (Лили Вълчева)
759 2799
12 jun 2017, 1:30

... Нашият таен сигнал... 

  Poesía » De amor, Verso libre
553 0 6



Цялата пентаграма,

разпръснах я във въздуха,

а може би... беше ти,

когато въздъхна;

и аз те вдишах,

и усетих нотите ти,

всичките ти знаци...

и накара ме да полетя...

 

Не можех да се спра,

не мога да не те обичам,

а ти просто не можа

и не можеш да ме спреш, 

не можеш да не ме привикаш,

да ти шепна, да ми пееш

и гласът ти ме приканва

във твоите нежни обятия

страстни и вечни...

 

И с тези сладки целувки,

чувствени като коприна,

сливайки се с моите...

И с тази красива одежда,

с която ме обличаш

и събличаш...

всеки миг мечтая...

 

И мечтаейки е, когато

чувствам нещо

топло и светло в себе си;

нещо чисто и истинско

една душа в твоята...;

дълбоко и пречистващо,

което със затворени очи

ме кара да проглеждам...

и да осезавам теб...

 

Тази твоя прекрасна усмивка,

която, плачейки, се смее,

и със палав поглед ми казва:

"Без капка страх целуни ме,

защото и аз искам да те целуна...

но всяка точица и многоточие

целувай и все така рисувай ме...

в любов превръщай ме...


Пробудени да правим любов...

придавайки ухание, смисъл

и цветове на живота...

за свободата хващайки се...
всеки път и винаги...
там, където и навсякъде 

портата ни... отваряйки се,
е готова да приеме
в дома си още и още любов  

и за нея да се бори

обичаща...

 

И така влюбена заспивам,
в твоя сън приспана; 
и обичана се събуждам

в утрото и си казвам... 
"Какъв красив сън сънувах...

но в това мигновение
ти целуваш ми душата, ти
в прекрасна реалност 

и тогава откривам
в ласката ти – бяла роза...

и я галя, обхождам

присъствието ти...

 

И взимам я в ръцете си,

а ти засаждаш я в сърцето ми

и розата ни се усмихва хитро,

признавайки на вечността,
треперейки смело и шепотно, 

че е нашият таен сигнал...!

 

 

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??