5 jun 2007, 9:26

Наслада 

  Poesía
447 0 1

Нощта е толкова гореща,
а улицата пуста и безкрайно зловеща.
От нас се стичат струйки пот.
Случи се това, което чакахме цял живот.
Вкопчили се двама един в друг,
не усещаме ни жега, ни болка, ни студ.
Само една завладяваща наслада,
любов, екстаз... и пак наслада...
Устните ти жадно поглъщат всяка една частица от мен.
Ръцете ти са ме хванали здраво и вечно ще бъда в техен плен.
Телата влажни, тръпнат в греховната нощ
и следват своят грешен вожд...
наслада... и пак наслада...

© Анита Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??