НАСЛАДА
На Деница*
Изгубих се в мъгла от есенни листа,
а исках малко време да ти пиша,
задъхвах се от порива на мисълта,
но виж ме днес – отново дишам.
Събудих се от слънчеви лъчи,
сред топли думи теб открих,
заслепени бяха моите очи,
не от слънцето, от поглед тих.
Разбрах, че вече си щастлива,
в думите съзрях красиви чувста, ...