Наслада

23 ene 2009, 18:37

Poesía » Versos blancos

837 0 1

Отпивам от горещото кафе,

в тази сутрин, в този ранен час!

Замислена стоя,

безмълвно преглъщам глътка след глътка...

Усмивка озарява лицето ми,

слънцето се промъква през тъмните щори,

гали косите ми...

Наслаждавам се на утрото!

На красивото сияние,

обгърнало тялото ми!

Отпивам поредната глътка

черно, горещо кафе!

Поемам топлината

на слънчевите лъчи...

Усещам мириса на белия ден!

Мислите напускат съзнанието ми,

отдавам се единствено на тишината...

Тихо е, красиво е...

Един вълшебен миг,

едно мое утро,

с чаша черно, горещо кафе...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Елишка (Елица Стоянова)

2009-01-23T18:59:31+02:00

Ей такива думи като "безмълвно", "озарява", "обгърнало" трябва да се стремиш да избягваш. Даже, като гледам, са цели фрази с тези думи, които почти във всеки стих ги има. Не ми хареса честно казано, а ти се опитай да махнеш клишетата от речника си. Сигурна съм, че можеш, стига да искаш! Поздрави!