НАСЛЕДНИК
Росица Чакърова
Не зная даже как да те наричам.
Безимен си. По-скоро... без лице.
Как мога някой "никой" да обичам?
А вероятно нямаш и сърце...
По тази логика очите също липсват
(любимите ми, огнени очи...)
и стих не мога вече да напиша.
Ако го сторя, много ще горчи...
Остава да се вкопча в твойто тяло
и в нечовешки плашещия студ,
в секундите, когато съм живяла
в горещите ръце на "онзи луд"...
В утробата ми днес узрява ледник
и нямам страх от идващата зима.
Ще ти родя достойния наследник -
една скована и безлична рима...
Лондон, 02/11/2017 10:41
© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados