Наследник на Вятъра...

Във вечерта замислен си мечтая

във морската безбрежност поглед впил,

но в тази вечер аз ще осъзная,

че просто:  Вятърът съм наследил!...

И за това не мога да остана

загледан в залезът, на този кей,

когато ме очаква Океана

под звездният разкошен полюлей...

И знам, че ме очаква под платната

и всеки там в безветрие моряк,

безпомощно загледан в Необята-

допил на екс последният коняк...

... И ето ме: в Началото на Времето,

и пак съм сам на този бряг бурлив,

и Боговете чакам, да приема

от тях Наследството...  Нетърпелив,

на залезът посоката да хвана,

отново напорист и замечтан,

и със безумна щедрост в Океана

на всеки от Наследството да дам...

... А във пристанищните кръчми вечер,

моряците с последният коняк,

обърквайки и думите си вече

да се препират: как един моряк

там, някога от времето далечно

когато всичко е било вода,

и днес се носи над вълните вечно-

спасявайки моряците в беда!...

Коста Качев,

19.10.2014.

Средиземна море,

Италия.