- Най-близката звезда е тъй голяма –
върви! И всеки облак ще отстъпи!
- Но как? Та там е Кумовата слама
и въздухът е дяволски безпътен,
а аз съм тежка. В синьото ще грохна –
бездънни са светлинните му гроти!
- Върви! Сега мигът е високосен
и случва се на четири живота!
- Но времето нали ще ме изтрие?
Свещиците са кратки катедрали.
- Не знаеш ли, че всяка златна диря
е спомен, от една звезда запален? ...