Наследство от миналото
Преди години Тодор Живков
от Господа от горе ни лиши,
и с крива съвест, без почивка,
пороците ни разреши...
Останали без Бог и Съвест,
отдъхнахме си без морал.
И с нашето ментално здраве
народът тръгна на провал!
Комшии, близки и другари,
започнахме да се следим...
Излизаха враждите стари
и почнахме да си вредим!
Без таблицата за Доброто
и без морала ни при нас,
рушиме всичко във живота,
и само Злото е на власт!
А Съвестта ни щом я няма,
душата ни е без контрол,
за всички грижа е последна
светът край нас дали е гол!
И от тогава все крадеме,
и все общуваме с лъжи,
и канибалски се ядеме,
и все животът ни тежи!
30.12.2013 г. София
© Христо Славов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
За съжаление българския народ тотално деградира! Дано това явление да е временно и нещата да си дойдат на мястото иначе- лошо!!!
-
С граници нищо не се постига... но харесах стихото, имаш известно право...
-
Не става дума за изброените от Вас качества, а за деградацията, която следваше след това, за това, че вече хората не се бояха от Страшния съд и правеха всичко да задоволят дребните си интереси, егоизма си!Скараха се със морала, който ги ограничаваше и им подсказваше кое дело е хубаво и кое е лошо.,а и примира на "лошите" им стана заразителен.И хората които търсеха начин да изкръшкат и да задоволят вроденото си лентяйство станаха неимоверно много,за съжаление!Можем ли да кажем ,че сме работлив и примерен народ!
-
Замислих се дали е така? Възпитаваните у нас морални ценности по онова време - уважение, взаимопомощ, скромност, чувство за колективизъм, отговорност, състрадание, съпричастност и т.н,сега са отрицателни качества...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
