Настроение
Събуждам се и тъжно ми е днес.
Отсякоха дървото пред балкона.
Сънувах го – разлистено нощес.
Събраха от земята всички клони.
В очите ми са голи небеса
и сивите панелки се подреждат.
Кого потайно хвана го беса
красивото дръвченце да отреже!
И празнота в душата ми се впи,
а горестта ми никой не дочува.
Надеждите на колене – уви,
а вярата със самота флиртува.
И спомен за дървесния ми Рай
се ниже пред очите ми – разбъркан.
Дали на дързостта е сложен край
и има ли условия за дързост.
Изпивам, а кафето ми горчи
и люта е поредната цигара,
и празни са кафявите очи,
а младостта ми днес е доста стара.
А тази празнота е само част
от болката на моето ежедневие.
Разтегливото време в този час,
не дава даже лъч да се разсейва.
Събитията ми мълчат сами
и мръзнат, без да искат разрешение.
А безнадеждност мозъка проми
с изстиналата кръв от мойте вени.
И чакам да политне моя дух
към търсени в мечтание простори,
а мозъкът в зори е страшно кух
и всякакви пътеки е затворил.
Да, днес мълча и тъжно ми е днес,
и днес не мога нищо да измисля.
У мене се оформя ням протест,
не мога да повярвам, че е истина.
© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря Наде, Лидия, Райна! Радвам се, че споделих!
-
Да, тъжни са тези панелки с голи небеса... Жалко, че не ценим природата... Хубав стих!
-
Разминаваме се в представите си за добро, красиво и полезно, за съжаление. Пречило е на някого и нали е безсловесно е станало жертва, но не са помислили, че в такива случаи жертвите сме и ние хората.
-
Знам какво ти е, Тони. Изпитала съм го. И в момента една стара смокиня пред нашия блок умира - заляха всичко около нея с бетон. Техническият ръководител само ми се тросна: "— Тебе какво те интересува, нали не е във вашия двор?".
-
Те имат достатъчно материал за изобличаване. И това ще стане!
-
Хубаво е, Jackie!
Изкарай си го на някой политик или партия, аз така правя. 😊 -
И твоето е много силно! Боли, даже вчера, когато го написах, писах в коментар, че душата ми плаче! Какво искат да направят от тези грозни панелени квартали! Без никакъв уют!
Благодаря за коментара и споделения стих! -
Браво, Антоанета!
Дърветата са одухотворени и всяка раздяла с любимо дърво е една трагедия, съизмерима сякаш с древногръцките.
Прекрасно написан стих. Оценявам го, защото и аз съм писал по тази тема, макар и в далечната 1976г. Този стих беше отпечатан, доста преди 10 ноември 1989г., в комунистическото списание "Септември". Преди време го публикувах и в Откровения:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/dyrvoto-23 -
Вили, Светле, Силве, Тоти, благодаря, че се спряхте при мен и сте съпричастни с моята болка!
Прегръщам ви горещо и ще се борим, ако е възможно! -
Усетих болката, толкова е образно.
Поздрави! Успех! -
Скоро и аз имах същото усещане след отсичането на няколко дървета, с чиито клони бях свикнала да се събуждам. Толкова точно си го предала. Да не говорим за птиците. Сигурно и те още още го търсят. Поздрави сърдечни, Тони.
-
Споделям болката ти, Тони, кощунствата нямат край...
-
Оооо, Тони. Усетих всичко. А на колко неща не обръщаме внимание. А ти...
Поздравявам те, но хич не искам да си тъжна. -
Благодаря на всички вас, приятели! По принцип знам, че за да се окастри дърво между блоковете, прябва специално разрешение. Явно някой е взел това разрешение и без да предупреди са наели фирма да го окастри. Аз имам съдбата да живея в панелка, грозна и неугледна, единствено тревните площи и дърветата създават някакво настроение. Дръвчето беше още зелено, даже листата не бяха зажълтели. Сега прозорецът ми е като осакатен!
Хубава седмица ни желая и дано не сме свидетели на подобни безчинства! -
Силно, емоционално, лирическо...
-
"А вярата със самота флиртува"!!!
Предала си живия пулс на човешката си болка така, че и читателят да я усети, Тони!
Поздравявам те за силното перо! -
Изключително силно и емоционално си предала настроението, Тони!
-
Тъжно е, Тони!
Отрязани дървета, размазани по улиците животни, бруталност... Война по пътищата, безнаказаност, безпътие...
Вчера се случи и на мен. Видях отворения airbag малко преди да осъзная, че съм се разминала на косъм. Сега не знам добре ли съм, това урок ли е или предупреждение свише...Или всичко това заедно...Сякаш не се случи на мен. Беше като откъс от филм...Има ангели-пазители. Има!
Милата ни държавица вече е на автопилот...Всъщност и на това вече не е.
А изход знам, че има....Просто няма начин, да няма начин!
Поздравявам те за гражданската позиция! -
Болката ти е двойна, Тони, разбирам... За отсеченото дърво, но двойно по-голяма е от човешката безотговорност. Те търсят своето небе в грешна посока. Скоро животът ще им покаже, че не клоните са им виновни. Ех, Тони, ако всички имаха гражданска позиция като твоята...
-
Как успя такъв хубав стих да сътвориш, Тони! Аз също се натъжих за отрязаното дърво. Но хората сме много жестоки! Прегръщам те!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
