7 jun 2008, 12:54

Насън и наяве 

  Poesía
1093 0 2
Страх ме е от самотата
и мъката, която носи тя.
Нали уж я бях забравила за малко?
Защо се връща - да убие любовта?...
Коварно пак пристига
със дъжда и полъха студен.
Аз във къщи разтворила съм книга,
но във мислите - отново с теб...
Къде отиде ти и хубавото време?!
Защо потънахте сякаш в пропастта?
След теб оставяш тежкото си бреме,
след теб остана пролятата сълза... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??