19 may 2016, 22:16

Натюрморт 

  Poesía » Otra
314 0 3

Какво и колко струва на човек

куражът да си премълчава?

За себе си говори този век

и нещо свое ден след ден създава.

 

Картината- изпълнена със зов.

Със стон. Умът на две разделя.

И владее. Да купи обич е готов,

заложилият и неведомата си неделя.

 

Предлагат се, навсякъде, слова,

излъскани от ежедневна употреба.

Делата се изгубват в тинята на онова

което малодушието в думите погреба.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Овеществяването на взаимоотношенията в обществото на (пре)експонирания резултат роботизира "картинката". Задължени на социалното действие, трупаме и носим огорченията до мястото на "срутване". Благодаря Ви!*
  • "Предлагат се, навсякъде, слова,
    излъскани от ежедневна употреба." За съжаление е така, за това живеем в Натюрморт.
  • Съвсем актуално, Лина! Имаме нужда от такива стихове.
Propuestas
: ??:??