pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17017
30 oct 2022, 11:59

Натюрморт с листо и душа 

  Poesía » Filosófica
390 4 18

Отрони ме тъгата натежала.

Съдбата много дълго бе въртяла

в пространството последните въздишки.

Омръзна ѝ да бъде котка. Мишката

съм аз. (В една метафора се крия.)

Пръстта тъгата моя ще попие

и бавно ще превърне в жива пепел.

Снегът ще сложи белия си щемпел,

наивно скрил следите от горчилка.

Небето е единствената билка...

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Отдавна не бях те виждала и много ти се зарадвах, Роси! Благодаря, че си тук, мила!🌹
  • "Небето е единствената билка..."
    Нали за всяка болка има билка, а небето е коктейл от тях! В синхрон с мен, Мари!
  • Благодаря ти, БелаТи! Пожелавам ти силна и стойностна година!
  • Винаги намираш гвоздейчето! Радваш ме!
  • В една метафора се крия.
  • Пастирката се опитва да бъде художничка. Понякога успява, Пепи. И ти дорисува картината с думи, благодаря ти!

    Ако билката на небето е единственото спасение, нищо не ни е останало вече, освен то да отвори вратите си за нас... Деа, радвам се, че си тук!
  • "Небето е единствената билка..."...без думи❤
  • Като листо от дървото на безкрая
    отронено душата полита нанякъде,
    понесена от вятъра есенния,
    Накъде? Понякога аз самата не зная,
    Зная само, че полетът е магия
    И че не искам да зная кога ще е краят...

    "Полетът на бръмбара"

    Поздравления, художничке! 🤭Упссс... Пастирке!
  • Този път коментара ти не е само от една думичка, а от две, при това с многоточие! Радвам се, че си чул тази "цветна мелодия", Генек!
  • Цветна мелодия...
  • Щастлива съм, че имам възможността тук да споделям стиховете и разказите си, Младене, а още повече, когато получавам такива подкрепящи коментари с овации!Благодаря ти и нека е вдохновена и спорна седмицата ти!
  • Много въздействащ стих, Мария.
    Майстор си и на лаконичната форма.
    По ирония на съдбата "небето е единствената билка",
    дори когато пръстта ни превръща в шепа пепел.

    Поздравявам те за силната и стойностна поезия!
  • Дори се запитах дали да го публикувам, осъзнавайки, че може да се приеме буквално.
    Наистина всичко е наред, момичета! Прегръдка да вас, Светличка и Скити!
  • Мари, този натюрморт ми звучи много тъжно... И аз като Светличка се надявам да е моментно настроение... 💖💖💖
  • Свикнах при теб да е светло и оптимистично, дано е моментно състояние, Мария.
  • Реших така да озаглавя особеното моментно настроение, родило този стих, докато наблюдавам танца на есенните листа навън, Тоти. Открих поезия в него.

    Мини, казвайки "Небето е единствената билка", аз завоалирах и друг смисъл – преселването във вечността. Дори се опасих, че ще притесня с него приятелите си в сайта. Но сега казвам на всички, че беше дочж моментен повей, предизвикал вдъхновението ми.
  • "Небето е единствената билка". Да, тя ще излекува всички ни, но преди това, сами трябва, да се погрижим за себе си! Хареса ми Мария!
  • Много хубаво и точно заглавие.
    Поздрави! Успех!
Propuestas
: ??:??