28 may 2020, 15:42

Научи ме 

  Poesía » De amor
544 2 5

Всеки миг, всеки ден, е последното вдишване,

всяка утрин, погалва за сбогом земята.

Научи ме да дишам сама и във плен,

научи ме по-тихо да плача.

Всяка птица и всяка жужаща пчела,

са засилени в полет свободен.

Научи ме да литна, аз имам крила,

научи ме да бъда безбожна.

Да не мисля за никой, а само за мен,

лицемер и ласкател да стана.

Научи ме, нарисувай ми ново лице,

ако искаш, жигосай ми рана.

Подстрижи ме, вземи ми и двете сълзи,

направи ме скала във Балкана.

Научи ме на ярост и недей ме жали...

Но сърцето къде да си дяна?

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??