diesto (Данаил Антонов)
1039 617
14 mar 2024, 12:09

Нау̀чи ме да вдишвам нежност 

  Poesía » De amor, Filosófica
275 10 8

Понякога сърцето ми се свива

в конвулсия преди да те поеме,

и в миговете толкова щастливи, 

за твоята любов ми трябва време...

И сигурно приличам на учуден,

уплашен може би, и безнадежден, 

понеже притежавам тази лудост -

да не издържам на обичане и нежност...

Тогава ми е в пъти много хубаво. 

Дотолкова, почти до съвършенство, 

макар да се усмихвам малко глупаво, 

а после ми се плаче от блаженство... 

И сигурно с причина съм виновен, 

че дълго съм прегръщал самотата, 

и много бавно трънът ѝ отровен, 

пробождал ме е смъртно във душата... 

А как съм оцелял, и сам не зная. 

Въртеше ми се свят от боледуване. 

Онази лента в тесничката стая, 

която прожектира за сбогуване. 

И някъде във края, преди тебе, 

от нищото се пръкна твоя дъх. 

Мъжът във мен изплака като бебе, 

задишало без пъпната си връв... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

13.03.2024

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиви описания и въздействащи!
    Браво!
  • Благодаря, че прочетохте! Петър, ако за Вас няколко рими са "находките" ми, то предполагам, че останалото Ви се вижда посредствено🤔, но както Ви харесва. Благодаря за отзива! И... пръкна е много хубава дума, но нека не обяснявам самохаресванията си... 🙂
  • Само това “пръкна” ми седи като кръпка, другарю. Иначе има хубави находки: “съвършенство - блаженство”, и не чак дотам: “хубаво - глупаво.”
  • След такива стихове се мълчи. Благодаря, че го сподели.
  • Прекрасно е, Дани.
  • Благодаря, другари! 🙂
  • Много е добро това, Дани!
  • Браво!
Propuestas
: ??:??