Научих се

Научих се да бъда търпелив,

а знаеш за лъв това е трудно.

Скромен човек съм, не горделив,

но горя и страдам, не живея мудно.

Научих се да бъда мълчалив сега,

когато бурята в мен вилнее в стихия.

Да търся доброто в хората, тяхната душа,

не сменям моята истина за угодия.

Научих се да горя аз в любовта

и когато жената не ме разбере,

да си тръгна, да я оставя сама,

да ближа раните си, раненото сърце.

Научих се че няма друга по-добра жена,

която да ме обича повече от майката.

Затова прекланям се пред нейната доброта,

прегръщам я силно от сърце и от душа.

Научих се да мисля за други неща,

но не е вярно мисля само за моите деца.

Те не са до мен но са ми в живота, в съня,

дано са здрави и щастливи моите чеда.

Научих се да си тръгвам тъжен веднага,

когато не съм желан да продължа по пътя.

Да пожелавам щастие с обърната глава,

да крия сълзите си сякаш са капки от дъжда.

Научих се да зачитам корена си на тази земя,

че това са моите близки хора, това ми е рода.

От тях черпя сили да се боря, моята доброта,

от моята майка и баща, децата ми ще продължат рода!